Семейното възпитание е стихийно възпитание

Семейното възпитание е стихийно възпитание

Когато чуя израза „семейното възпитание“, първата ми асоциация не е теория, нито книга по психология. Това е жив, дишащ организъм, който никога не протича по учебник. Един мой преподавател го нарича „стихийно възпитание“ и аз си взаимствам от него това изключително точно определение.

Семейното възпитание включва много повече от родителски умения и „правилни“ стратегии. То носи в себе си целия ни вътрешен свят – нашето емоционално състояние тук и сега, влиянието на разширеното семейство, очакванията на обществото, наследените модели, които често дори не осъзнаваме. В него влизат и пиковете, и спадовете, моментите на близост и моментите на разрив. Затова е стихийно.

От ентусиазиран педагог към осъзнат родител

Преди не малко години бях млад учител, изпълнена с ентусиазъм да помогна на родителите и децата като им посоча какво да променят и как да възпитават по-добре децата си. Виждах „грешките“ им толкова ясно! За щастие не след дълго самата аз станах родител, преди да се превърна в още един специалист, който заковава пирон в ковчега на родителската вина.

Защото вината винаги е там, на една ръка разстояние. В мига, в който станем родители, тя чака зад ъгъла. Чака да се почувстваме слаби, за да се промъкне и да ни обгърне в най-тежката и задушаваща прегръдка, нашепвайки ни, че не сме достатъчни, че не сме добри родители.

Тежестта на съвременния родител

Днешният родител е по-самотен от всякога. Само 2–3 поколения назад разширеното семейство е било част от живота на новите родители – винаги е имало баба, леля или сестра, която да подаде ръка, да поеме детето дори само за малко. Животът тогава не е бил лесен, но подкрепата е била естествена част от ежедневието.

Днес родителят е сам. Той носи 100% отговорност – и 100% вина, ако нещо не върви „по план“. Не случайно усещането за вина е един от най-силните катализатори на погрешни решения в семейството. Когато действаме от място на вина, губим опора, губим вътрешния си център.

Стихия, която ни учи

Семейното възпитание не може да бъде предвидено и подредено в рамки. То е поток – понякога буен и разрушителен, понякога тих и успокояващ. Важното е да не забравяме: тази стихия не е срещу нас. Тя е тук, за да ни учи.

Семейното възпитание е стихийно възпитание

Когато чуя израза „семейно възпитание“, първата ми асоциация не е теория, нито книга по психология. Това е жив, дишащ организъм, който никога не протича по учебник. Един мой преподавател го нарича „стихийно възпитание“ и аз си взаимствам от него това изключително точно определение.

Семейното възпитание включва много повече от родителски умения и „правилни“ стратегии. То носи в себе си целия ни вътрешен свят – нашето емоционално състояние тук и сега, влиянието на разширеното семейство, очакванията на обществото, наследените модели, които често дори не осъзнаваме. В него влизат и пиковете, и спадовете, моментите на близост и моментите на разрив. Затова е стихийно – и затова е толкова важно да говорим за осъзнато родителство.

От ентусиазиран педагог към осъзнат родител

Преди години бях млад учител, изпълнена с ентусиазъм да помогна на родителите и децата, като им посоча какво да променят и как да възпитават по-добре. Виждах „грешките“ им толкова ясно! За щастие не след дълго самата аз станах майка, преди да се превърна в още един специалист, който заковава пирон в ковчега на родителската вина.

Защото вината винаги е там, на една ръка разстояние. В мига, в който станем родители, тя чака зад ъгъла. Чака да се почувстваме слаби, за да се промъкне и да ни обгърне в най-тежката прегръдка, нашепвайки ни, че не сме достатъчно добри родители.

Тежестта на съвременния родител

Днешният родител е по-самотен от всякога. Само 2–3 поколения назад разширеното семейство е било част от живота на новите родители – винаги е имало баба, леля или сестра, която да подаде ръка, да поеме детето дори само за малко. Животът тогава не е бил лесен, но подкрепата е била естествена част от ежедневието.

Днес обаче родителят е сам. Той носи 100% отговорност – и 100% вина, ако нещо не върви „по план“. Неслучайно усещането за вина е един от най-силните катализатори на погрешни решения в семейството. Когато действаме от място на вина, губим опора, губим вътрешния си център.

Стихия, която ни учи

Семейното възпитание не може да бъде предвидено и подредено в рамки. То е поток – понякога буен и разрушителен, понякога тих и успокояващ. Важното е да не забравяме: тази стихия не е срещу нас. Тя е тук, за да ни учи.

Колкото и парадоксално да звучи, самото съмнение „Достатъчно добър родител ли съм?“ е най-сигурният знак, че сме поели по пътя на осъзнатото родителство. Защото родителят, който се пита, вече е буден. А будният родител, дори в хаоса и вината, винаги ще търси пътя към връзката и любовта.

Елица, Подкрепа за Будни Родители