Когато другият не се лекува…

Как да се справим, когато партньорът не полага усилия за промяна в семейните отношения?

В семейството всичко е свързано – всеки от нас е като отделна вселена, но част от едно цяло.
Тази вселена се нарича социален холон и, когато един от нас спре да се движи напред, това влияе на всички.

Как да намерим хармония в себе си и да продължим напред, без да се изгубим?

Получих въпрос в лично съобщение, който често ми бива задаван и в индивидуална или групова работа:

„Ели, здравей Искам да задам един въпрос, на който моля да отговориш публично, защото съм сигурна и други като мен се чудят… Та.. Всеки е на своя път към опознаване, приемане , лекуване на травми и т.н….. какво правим обаче с партньор, родителят, който е с нас и децата, но виждаме , че не полага усилия да се промени, понареди вътрешно (а знае и вижда в критични ситуации , че има нужда) и сякаш, бидейки в същото семейство с това си отношение и бездействие, сякаш саботира работата на другия родител или усложнява и натоварва пътя на този, който работи по себе си и иска да се ‘лекува’… Много е трудно и на моменти хем обезверяващо , хем създава още по голямо напрежение … Да, на първо четене всеки би казал зарязвай го , не се мъчи но и това не е така лесно и бързо решение.
Особено ако виждаш , че човека има потенциала да се промени и би било добре за всички , за деца за жена си за живота …. Но ето не го прави.
Благодаря , знам че имаш какво да кажеш!!“

Това е въпрос, който засяга сърцевината на динамиката в семейните системи. Наистина, всеки върви по своя път към себепознание и израстване, но когато сме част от семейство, тези пътища се преплитат и взаимно се влияят.

Социалният холон – какво е и защо семейството е сложна система

От гледна точка на системната теория и концепцията за социалния холон, семейството е не просто социална единица, а система от взаимносвързани „вселени“ — холони, които са едновременно цялостни самостоятелни единици и части от по-голямото цяло.

Така например:

• Мъжът е отделен социален холон — има собствена история, преживявания и вътрешни кризи.
• Жената е друг социален холон със същите характеристики.
• Партньорската двойка е трети холон, със свои динамики и роли.
• Когато се появи дете, нараства сложността и добавят още два холона — родителската двойка и детето, всеки със своята автономия и роля.

Тези холони са взаимносвързани — действията, емоциите и промяната в един от тях оказват влияние върху останалите.

Влиянието на нежеланието за промяна върху семейната система

Когато партньор или родител не полага усилия за вътрешна промяна, това не е просто индивидуален проблем, а се отразява системно, саботира процесите и баланса на цялата семейна система (цялата мрежа от холони). Това създава напрежение и тежест за онзи, който работи върху себе си, защото промяната на системата е по-тромава, когато липсва диалог и подкрепа от другите холони.

При все това разбирането, че семейството е съставено от взаимно свързани социални холони, може да помогне да осъзнаем:

• Промяната е процес, който изисква време и често не се случва паралелно във всички холони;
• Нямаме контрол над другите холони, но можем да регулираме нашия си принос и реакция към системата;
• Подкрепата, търпението и професионалната помощ могат да се окажат ключови за пренареждане на цялата система.

Семейството е сложна социална единица. В нея съществуват поне три вселени (ако все още няма деца). Имаме мъж, жена и двойката. Всеки от тези холони е цяла вселена, със собствен ход и собствени кризи по пътя на израстването. Когато в едно семейство се роди детето, процесът става още по-сложен. Вече имаме мъж, жена, партньорска двойка, родителска двойка, дете. Тоест тази социална единица вече съдържа минимум 5 самостоятелно съществуващи и взаимно свързани вселени.

Сложно е, знам. Но не е толкова страшно.

Как да запазим себе си, когато партньорът не се променя

Извън пояснение и научни твърдения, във всеки етап от жизнения цикъл на двойката, е важно, дори задължително, да си напомняме, че ние имаме контрол САМО И ЕДНСТВЕНО върху собствените си възприятия и реакции. Както написах по-горе, в семейната система всички  холони (членове на семейството и подсистеми в семейната система) са взаимносвързани — действията, емоциите и промяната в един от тях оказват влияние върху останалите.

Винаги нашата лична вътрешна промяна влияе на хората, с които сме свързани.

Не винаги по начина, по който ни се иска. И това е част от порастването ни като хора и съзряването ни като личности. Да бъде смирени, да приемаме правото на другия да бъде такъв, какъвто е (не говоря за ПРИМИРЕНИЕ!). Какво ще рече това? Да уважаваме правото на всеки един да не желае промяна (понякога това, което виждаме като нежелание, е невъзможност, поради обективна или субективна причина, но го има и това).

Знам, че на думи звучи много лесно и просто. Знам също, че хич не е лесно. Не само на теория. И от личен опит го знам. Още по-сложно е положението, когато има деца. Тогава се включва и родителският инстинкт, който освирепяло брани нашите родителски вярвания. И ни нашепва в ухото, че нещо трябва да е по определен начин.

               Добре тогава, сумати думи и отговор няма. Така е, мили хора, отговор няма. Защото вашият отговор зависи от вас самите:

Колко още мога да живея с тези взаимоотношения?
Колко силно ме боли от случващото се и колко още болка мога да поема?

Но преди да отговорите на тези въпроси, ще те попитам лично: Ти виждаш ли препятствията по пътя на твоя партньор? Ти разпознаваш ли усилията, които лично той полага, за да бъде родител? Ти уважаваш ли правото на другия да се свие и да откаже отваряне на раната, за да се лекува?

Защото лечебния процес е много болезнен. И изисква сериозен психичен ресурс, ведно с усилия и пробуждане за всичко онова, което е потънало в прах дълбоко в психичния ни килер.

Скъпи родители, скъпи майки, скъпи бащи.

Родителството е едно от най-големите житейски кризи в живота на двойката. Всеки един член от семейството я преживява по свой си начин.

Лечебният процес и правото на избор в семейните отношения

Един от малкото съвети, които си позволявам да давам директно е:

Не се опитвайте  да променяте другия! Не настоявайте който и да е се лекува насила. Лечебният процес, особено когато говорим за вътрешно лекуване, е право, не задължение.

Не убеждавайте който и да е в каквото и да е. Това е насилие.

Как да комуникираме ефективно при конфликти и неприемане

Ако убеждението засяга конкретно решение, тогава диалогът трябва да бъде през себеизразяване и заявяване: „Аз имам нужда, за мен е важно, моето мнение е…“.

Ако действията на партньора ви нараняват по какъвто и да е начин или застрашават детето, тогава позицията трябва да е още по-ясна и категорична, но отново през аз-посланието: „аз няма да позволя това да се случи (или повтори), аз се чувствам наранен/а, когато правиш това, аз съм длъжен/длъжна да опазя живота и здравето на детето“.

Написаното не включва ситуации с домашно насилие! Физическо или психическо.

Ако липсва домашното насилие, препоръчвам, ти който четеш тези редове, да поемеш отговорност единствено, само и изключително за собствените си действия, реакции и избори.

С обич,
Елица