Майчината и бащината роли в периода на израстване на детето

Няколко практични факта от полза в различните периоди на детското развитие

Много често родители се обръщат към мен с въпроса: “Каква е точно моята роля като майка в този период – на какво трябва да наблегна и какво трябва да “пусна”?” или “В момента сме в период на развод. Детето ни е на 3 години. Не знаем как да изберем правилния начин да си “поделим” грижите за детето – какъв да бъде графикът, за да прекарва време и с двама ни, но да е най-подходящ за него и неговата възраст. Ти какво би ни посъветвала?”

Всеки конкретен случай има нужда от конкретно разрешение. Всяка конкретна тема изисква лично отношение, което да зачита не само научната теория и практика по въпроса, но и личната история на семейството и неговите членове. Затова преди всичко се стремя да не давам обобщаващи отговори на конкретни питания, без да съм имала възможност да навляза по-дълбоко в специфичната динамика на ситуацията и семейството.

При все това ще споделя тук кратко обобщение, което да служи като първоначален ориентир за родителите и техните роли в различните етапи на детското развитие.

• 0 – 1 година: Симбиотична връзка  – основата на оцеляването

Когато бебето е малко (първата една година), говорим за симбиотична връзка с майката (или значимия възрастен, който обгрижва детето) и тогава майката е жизнено важна за оцеляването на детето. В този период е естествено да слагаме ролята на майка на първо място и тя да е водещата (Mahler, Pine & Bergman, 1975; Bowlby, 1969; Winnicott, 1965). 

• 1-3 години: Разрушаване на симбиозата – навлизането на бащата

Силно критичен период, тъй като симбиотичната връзка майка-бебе трябва и започва да се разрушава, за да се позволи израстване. Тук се намесва бащата – като „сепаратор“ – за да помогне на детето да изгради себе си като отделна, самостоятелна личност и да даде пространство на майката да възстанови своята собствена идентичност. (Mahler, Pine & Bergman, 1975).

• 3-6 години: Застъпването на бащата – ориентацията към външния свят

Бащата навлиза по-активно в живота на детето. Запознава го с ограниченията и правилата на материалния свят и на социума. Бащата е мостът между семейството и обществото. Тук майката минава на заден план, начело застава бащата (Erikson, 1950/1963; Freud, 1923).

• 7–12 години: Ролите в семейството и навигацията в социалния свят 

Това е периодът, в който детето започва активно да влиза в обществени роли – ученик, приятел, част от група. Бащата продължава да бъде модел за социализация и структура, а майката – емоционалният компас. Детето вече има нужда не толкова от защита, колкото от присъствие и подкрепа в навигацията на външния свят. Това е времето, когато родителите трябва да се научат да „отстъпват крачка назад“, но да бъдат на разположение, когато ги потърсят (Ainsworth et al., 1978; Kohut, 1977).

• 13–18 години: Вътрешната революция  – борба за независимост и интегритет 

Това е време на интензивни вътрешни преживявания, съмнения и търсене на идентичност. Детето вече е юноша, който започва да се отдалечава емоционално от родителите, за да открие себе си като отделна личност.
Бащата все още играе роля на структурен ориентир, но влиянието му може да бъде подложено на съмнение. Майката остава онзи тих емоционален бряг, към който се връщаш, когато външният свят стане прекалено бурен. Родителите вече не водят, а придружават – с уважение към нуждата на младия човек от автономия (Erikson, 1950/1963; Kohut, 1977).

Вярвам, че макар и доста кратко описано, тези основни насоки за нуждите на детето от майката и бащата през годините му развитие, ще бъдат полезни за много от вас и ще дадат отговор на някои въпроси, които ви държат будни. За онези, които имат по-сериозни казуси, които не знаят точно как да разрешат и имат нужда от повече подкрепа, препоръчвам среща със специалист.

Използвани източници:

1. Mahler, M., Pine, F., & Bergman, A. (1975). The Psychological Birth of the Human Infant. Basic Books.
   ~Основополагащо изследване за симбиотичната връзка и процеса на отделяне-индивидуализация~
   
2. Bowlby, J. (1969). Attachment and Loss: Vol. 1. Attachment. Basic Books. 
   ~Теорията за привързаността и значението на първичната връзка родител-дете ~
   
3. Ainsworth, M. D. S., Blehar, M. C., Waters, E., & Wall, S. (1978). Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation. Lawrence Erlbaum. 
   ~Изследване върху различните стилове на привързаност ~
   
4. Erikson, E. H. (1950/1963). Childhood and Society. W.W. Norton & Company.  ~Психосоциални етапи на развитието, включително ролята на родителите ~
   
5. Freud, S. (1923). The Ego and the Id. The Standard Edition of the Complete Psychological Works of Sigmund Freud.
   ~Класически труд относно идентичността и развитието на Аза ~
   
6. Kohut, H. (1977). The Restoration of the Self. International Universities Press.
   ~Самопсихология и значението на родителските фигури за изграждането на цялостно „Аз“ ~
   

Елица Диамандиева
Подкрепа за Будни Родители