Практични съвети за учители, които работят с деца от 2 до 8 години

Какво можете да направите в различните измерения за грижа за детето?

Като привърженик на неформалното възпитание, през годините, видях колко голяма пропаст съществува между теорията и практиката, между това, което искаме и това, което можем да осъществим. Разбира се, като учители е необходимо да познаваме различни теоретични модели и постулати, но е много важно да бъдем отворени за това какво се случва реално в практиката, коя техника как работи на терен и да реагираме спрямо дадените обстоятелства. Работата с малките деца изисква гъвкавост, наблюдателност и чувствителност към индивидуалните нужди на всяко дете.

1. Ритъм на деня – учебните процеси, движение и пауза

Много е важно да не бъркаме смисъла на думите „режим“ и „ритъм“. Режим е дума измислена за организиране на работните процеси. Ритъм е по-скоро естественото ни усещане за подреденост на дейностите (както го прави природата, например). Режимът означава, че определени дейности се извършват в определени часове. Ритъм означава, че нямаме задължително фиксирани дейности – следваме децата и техния интерес, но нашата работа е да следим да редуваме по подходящ начин дейностите, така че децата хем да научават, хем да запазват своето внимание, хем да не се претоварват.

Паузите са много важни. На всеки 40 минути детето има нужда от почивка и разтоварващи дейности. Това са четене на книжка (от възрастния), редене на пъзел или конструктор, игра с пясък и всичко, което води до вглъбяване.

Движението е от ключово значение, ако искаме децата да ни „слушат“. Изначално всяко дете иска да съдейства, но може наистина да го направи, ако неговите нужди са удовлетворени. Потребността от движение е една от основните нужди при малките деца. Те са тяло, те са действие, затова е много важно в редуването на дейности това да се взима предвид и да има достатъчно време, в което децата да имат възможност физически да изразходват енергия.

2. Разбиране и подкрепа vs наказания

През последните години се говори много за това, че наказанията, които нашето поколение помни от детство си и които, за съжаление, все още са част от подхода към децата в някои организации за детска грижа, са не само неработещ, но до голяма степен и увреждащ инструмент.

Съвременната теория предполага, че в ситуации, в които има нужда да поставим граници, го правим през уважение и разбиране към другия – назоваваме емоцията, която виждаме, описваме/напомняме правилото, предлагаме избор.

3. Социално‑емоционално учене като ежедневие

Често педагози и родители се обръщат към мен с молба за инструменти, подкрепящи социално-емоционалното учене. 

Емоциите са за чувстване, не за изучаване! 

Единствените материали, които считам за полезни в изграждането на емоционална интелигентност, са някои книги. Задължителното е книгата да не бъде ЗА емоционалната интелигентност, а да разкрива какво преживява героят, какво стои зад дадена трудна емоция или нежелано поведение. 

Преди всичко, за да развиваме социално-емоционални умения, е задължително условие възрастният да умее да разграничава емоцията от поведението и да осветлява причинно-следствената връзка между чувстването и проявата на това чувство.

И винаги, винаги, винаги личният пример е водещ: “Объркана съм в момента и не знам как да постъпя”, “Чувствам се много изморена и предпочитам да играем спокойни/тихи игри”, “Бях ядосана и затова повиших тон”, “Изглежда ми, че си тъжен сега”, “Според мен се разстрои понеже не започнахме да играем на предложената от теб игра”.

4. Подход свързан с възрастта

Добре е да си даваме сметка какво е способно да чуе детето и какво не. Дълги обяснения, сложни думи, абстрактни понятия – те няма как да бъдат разбрани от малките деца. Ако искаме детето да ни разбира и да общуваме с него, ние трябва да говорим на неговия език, не да очакваме то да говори на нашия. Наша отговорност е да намерим правилния начин за общуване с децата според възрастта, на която са.

5. Конфликтите

Конфликтите в ранната възраст не са отклонения, а възможности за учене. Когато учителят разбира техния потенциал и ги посреща осъзнато  и с разбиране, децата развиват емоционална устойчивост, социална чувствителност и усещане за справедливост. През конфликта ние можем да се свържем с другите. Ако разполагаме с няколко инструмента за спешни случаи, бихме могли да управляваме успешно ситуациите и да ги насочваме в желаната посока.

Възрастният е посредник, медиатор, а не съдия.

6. Средата като „трети учител“

За средата се говори изключително много през последните години. Reggio Emilia подчертава, че добре организираното пространство вдъхновява учене. Монтесори също слага акцент върху средата, материалите, които се ползват за учене и как да бъдат подредени. В сугестопедията е заложено учене от средата чрез периферните перцепции, които работят на подсъзнателно ниво.

Аз бих обърнала внимание върху това да бъдем съзнателни и да не „зариваме“ децата с материали. Много говорим за трудното задържане на вниманието в днешно време, но рядко си даваме сметка, че често това се дължи на свръх претрупаната заобикаляща среда и на свръхстимулацията в цялост. Претоварването на сетивата компрометира устойчивостта на нервната система. Честото сменяне на дейности, липсата на консистентност и достатъчно време за плавно излизане от дадена активност, провокират стресови реакции в организма и създават устойчиви модели на разпиляване на вниманието и склонност към хиперактивност.

7. Групови дейности на база на интереса на децата

Децата са естествено любопитни и притежават сремеж  да изследват смело света. Те лесно създават нови невронни връзки и учат мимоходом, но само, когато естественото им любопитство е подкрепено. Ако вие искате да ги научите на нещо специфично, разберете техните интереси и организирайте кратък „проект“, в който да ги въвлечете през личната страст и те ще научат всичко, което искате, но през собственото си любопитство.

8. Партньорство с родителите

Даването на навременна и достатъчна обратна връзка помага на родителите да се чувстват уважени и зачетени, да бъдат въвлечени, а не дистанцирани, и цялостно да са по-разбиращи и съдействащи. Доказано работещи подходи за изграждане на доверена връзка с родителите са следните:

·   Покана за включване в определени занимания.

·   Провеждане на регулярни занимания водени от родители (напр. „Моята професия е…“ или четене на любими книжки, представени от родители).

·   Организиране на отворен урок с демонстрация на техники, похвати и инструменти, използвани в организацията, на която родителите са поверили най-ценното си – своето дете.

·   Покана за включване в организацията на събития (напр. Коледно тържество).

9. Грижата за себе си

Често като учители забравяме да се грижим за себе си – в натовареното и често стресово ежедневиепропускаме да отделим време и внимание на собствените си нужди. А това е важно, за да не прегорим и да продължаваме да се грижим за децата ефективно.

Ако в организацията, в която работите няма официално установени форми на споделяне и търсене на подкрепа между учителския екип, намерете 1 или 2-ма колеги, с които да споделяте неформално, да търсите тяхното мнение и да имате възможност да споделите. Не спирайте да се занимавате с любимите си дейности и намирайте време за редовна почивка.

Литература и полезни източници:

1. Монтесори, М. (2017). Попиващият ум. София, Асеновци
   
2. Лозанов, Г. (2005). Сугестопедия – десугестивно учене. София, Св. Климент Охридски.
   
3. Виготски, Л. С. (1983). Мислене и реч. София, Наука и изкуство.
   
4. Гордън, Т. (2000). Трениране на успешни учители. София, ИК”Колибри”
   
5. Rogers, C. (1969). Freedom to Learn. Merrill.
   
6. Edwards, C., Gandini, L., & Forman, G. (Eds.). (2012). The Hundred Languages of Children: The Reggio Emilia Experience in Transformation. Praeger.

Елица, Подкрепа за Будни Родители