Продължете към съдържанието

Жена, майка, криза на идентичността – жонглиране в родителската кухня

Или как да държим всичко без да изпускаме най-важното

Дори да е клиширано, е напълно вярно, че все по-трудно успяваме да бъдем и да правим онова, което се очаква от нас. Затова тук ще споделя няколко идеи как можем да се справяме с това предизвикателство, така че да бъдем едновременно успешни хора и удовлетворени родители, свободни от чувството за вина и провал, съпътстващо ни в ежедневието.

Най-широко приетото определение е това на Ралф Линтън от 30-те години на миналия век и според него социалната роля е съвкупност от очаквани поведения, права, задължения и норми, свързани с определена социална позиция или статус в група или общество (Linton, 1936).

Социална роля – що е то и кои са основните социални роли?

Социалните роли могат да бъдат класифицирани по различни признаци (полов, социален, културен, политически, граждански), но основните роли, между които се налага да жонглира една майка в модерно време са на човек, жена, любима, майка, професионалист, домакиня, съсед, приятел.

Според изследвания на Майкъл Ламб (Michael Lamb) и съвременни теории в психологията и социалната динамика, човек може да бъде ефективен и удовлетворен само в до три социални роли едновременно, като някои роли – например тази на майката – са „двойно натоварени“, тоест заемат две места от възможните три (Marks, 1977, „Multiple Roles and Role Strain“).

Кризата като път за израстване

Личностните кризи са задължителни за всеки житейски път и водят до израстване. Думата “криза” според китайския йероглиф (危机), обединява в себе си два символа: „опасност“ и „възможност“.

Около 30-тата си година всяка една от нас усеща промяна в ценностите, начина на мислене и възприемане на света. Това е краят на късното детство. В следващия период човек става по-разбиращ и смирен. Разбираме, че не всичко, което искаме да се случи, се получава и не всичко е добре да се случи. Това често съвпада и с раждането на първото дете и е началото на сериозна реконструкция на Аз-а. Появата на детето е една от най-силните кризи в партньорските отношения, защото с раждането на детето умира старата ни самоличност – ставайки родител, ние никога повече няма да сме жената или мъжът, които сме били преди това. Изследвания показват, че преходът към родителство е една от най-силните кризи за всяка връзка (Doss, Rhoades, Stanley & Markman, 2009).

Това е много разтърсващо преживяване, което пренарежда света ни и често ни заварва без наличните инструменти как точно да го подредим, така че да функционираме адекватно и да не се изгубим. И е нормално да имаме нужда от професионална подкрепа, която да намали стреса от родителството.

Как правилно да жонглираме с различните социални роли?

Ако не искате да падат топки на земята и да се чувствате неудовлетворени, приемете, че няма как да носите всички социални роли едновременно. А какво да правите с тези, които не можете да държите, но трябва? Те “висят” временно във въздуха

При жонглирането с повече от три топки, жонгльорът държи само две от тях, всички останали са във въздуха и той просто ги сменя. Може да жонглираме с повече от три роли, но само за кратко време и след това да пуснем всичко, което не е спешно. Има само един човек, който не може да живее без вас в ранно детство. Всички останали, които са прехвърлили 18 години, могат да оцелеят и без вас. И това не ви прави нито лоши майки, нито лоши жени, нито лоши хора. Все пак ние сме живи същества с ограничени възможности и с ограничена енергия. И единствено от вас зависи колко топки ще позволите на асистентите до вас да ви подхвърлят и вие да хващате. Добре е да си зададете въпроса: Каква е моята възможност? Колко мога да поема?

За да съумеем да се справим с всички отговорности, които имаме, преди всичко трябва да си даваме сметка, че не може всичко едновременно да ни се получава по най-добрия начин. Позволете си да приемете, че супер силите имат давност.

Правилото в природата и съответно и при човека е: първи по ред, първи по право. Това означава, че преди да се появят децата, са мъжът и жената. Първо имаме партньорска двойка и след това родителска двойка. За да се спазват границите, за да се усещате удовлетворена, за да не се изтощавате в ролята на майка, много е важно да си припомняте тази йерархия. Преди да станете майка, вие сте жена, съпруга, а преди всичко  –  човек. 

Много е важно да си напомняте, че е ваше право да се погрижите за себе си, а не да очаквате позволение от детето, партньора или обществото, за да отделите време за това.

Пожелавам ви да се приемете в своята цялост, да приемете разноликостта в личността си, да приемете, че не сте и не можете да бъдете съвършени. Никой не е. Грижете се за себе си, като се обичате и приемате. Обичайте се, за да можете да дадете и на любимите си хора обичта, от която всички се нуждаем. 

Не чакайте някой да ви даде „разрешение“ да се погрижите за себе си. Това е ваше право, ваш дълг и ваш инструмент да се справите с останалите роли. Приемете, че не сте перфектни – никой не е. И точно в това е красотата.

И помнете:

Когато изпитвате вина, че не сте изчистили – спомнете си, че хората са по-важни от праха.
Когато искате всичко наведнъж – вземете три чифта чорапи и пробвайте да жонглирате с тях 😉

Използвани източници:

  1. Linton, R. (1936). The Study of Man. Appleton-Century.
  2. Marks, S.R. (1977). Multiple Roles and Role Strain. Journal of Marriage and the Family. Link
  3. Doss, B.D., Rhoades, G.K., Stanley, S.M., & Markman, H.J. (2009). The effect of the transition to parenthood on relationship quality. Journal of Personality and Social Psychology. APA Summary