Кризите в живота са нашата възможност за качествени промени след количествени натрупвания. Това е периодът, в който можем да захвърлим старата, вече отесняла ни черупка, и да се разкрием с нова премяна, която подхожда на разширената ни, пораснала същност.
Кризите в развитието ни съпътстват още от момента, в който се раждаме физически. Раждането е криза, поникването на първото зъбче е криза, прохождането е криза, проговарянето, усвояването на всяко умение в различните етапи от нашия живот е своеобразна криза, тръгването на училище, социализацията, влизането в юношеството, излизането от него, преходът между всички възрастови фази и всъщност преходът между всички значими качествени промени в жизнения ни цикъл като индивиди, но и като партньори.
В жизнения цикъл на двойката има също кризи, които не могат да бъдат избегнати.
И които не е добре да се пренебрегват.
Появата на дете е една от тези задължителни кризи в живота и изисква пространство в семейната система. Нужна е преорганизация. Нужно е преосмисляне на семейните ценности и приоритети. Време е за търсене на нови механизми за справяне в партньорската двойка, които да бъдат съвместими с новите приоритетни задължения в двойката.
Какво е криза на майчинството?
„Криза на майчинството“ е периодът, в който майката се ражда. В който една жена ражда в себе си една майка. Период със силни емоционални, психологически и физически промени, често неочаквани. Период с безчет предизвикателства, настанили се удобно в женското психе. Предизвикателства, които могат да се проявят чрез промени във връзката с партньора, промени в самочувствието, усещането за самоидентификация и значимите житейски ценности, неочаквано повишаване на дистреса, свързан с грижите за детето и постоянната свръхумора.
Кризата на майчинството може да се прояви с депресивни мисли, тревожност или просто като усещане за загуба на самочувствие и посока. Изгубване на почва под краката, чувство на безтегловност. Завихрят се въпросите: коя съм аз? Какво правя? Имат ли стойност моите действия? Имам ли стойност аз самата? Къде съм? Какво се случва с мен?
Цялата тази палитра от въпроси, чувства и преживявания създава вътрешен хаос, предпоставка за житейски ураган, който помита някои устои, но, едновременно с това, ни показва издържливостта на други, които са стояли незабелязано изпод купчина не толкова съществени вярвания.
Този ураган е покана за Новото Аз.
Ако минаваме осъзнати през кризата, тя отминава по-леко и бързо, защото ѝ помагаме с волята.
Важно е, бидейки майки, да имаме нагласа и готовност за възможните предизвикателства, да си позволим да потърсим и получим подкрепа и помощ отвън, ако е необходимо, и да се грижим за своето психично и емоционално благосъстояние, докато се приспособяваме към новите роли и отговорности в майчинството.