“Знам психология, знам педагогика, знам терапевтични методи, образователни методи, възпитателни подходи, но не мога да кажа къде съм ги научила. Знам къде съм получила дипломата, сертификата, тапията, но не и всичките знания, защото моята школа е Животът, живият живот, с всички остри камъни, големи пропасти и безкрайни лабиринти. С всички хора, които идват, за да ни научат. Понякога как да, понякога как да не.”
Елица Диамандиева
Колкото повече родните ми деца растяха в градска среда, толкова повече виждах, че, за да се осигурят здравословни условия за живот на едно дете, то преди всичко трябва да има пространство сред същинската природа. Там, където може да тича, да се катери, да вика свободно, да се удивлява на чудесата на света, да наблюдава как всяко действие или бездействие има последствия.
В селския район, който избрах за семейството си, със съмишленици организираме работилници, обучения и групови събития за деца, семейства и младежи, в които основна ценност е приемане и разгръщане на потенциала, който човек носи.
От онези личности съм, за които се казва, че са на много фронтове. Последните години все повече виждам обединяването между различните си дейности, знания и умения. Моята мечта обединява моя копнеж за живот в синхрон с природата, свободно и защитено пространство за децата, пространство за обмен между възрастни, в което висша ценност е приемането и зачитането на личността, база за развиване на ключови умения като градинарство, строителство, дърводелство.