„Отворих уста и оттам излязоха думите на майка ми.“
Думи, които се явяват в мислите ни понякога. Често те не са израз на усещане за обич и приемане, а точно обратното. Предизвикват ги моменти на песимизъм, проява на защитни механизми, липса на самоувереност или страх, че можем да потънем в чувствата си и да се изгубим. По отношение връзката с децата ни, това би могло да бъде тяхното поведение, което ни дразни, очакванията ни или страховете ни, свързани с тях. Ние сме само една брънка във веригата, идваща от поколения назад и отиваща в бъдещите поколения.
Добрата новина е, че не сме длъжни да повтаряме стари модели. Можем да се научим как да променяме тази несъзнавана връзка с предците си в едни красиви взаимоотношения с нас самите и с нашите деца, а това ще подобри живота на децата ни и този на техните деца. Не е ли великолепно?!
Осъзнаване
Ако сте родител или ще бъдете такъв, можете да се откажете от всичко завещано, което не ви е било полезно, защото не сте длъжни да повтаряте всичко, което са правили с вас. Имате право да се откажете от онова, което не ви е било полезно. Можете да разровите куфара със спомени и да се запознаете с детството си, да изследвате ситуациите, които сте преживяли, как сте се чувствали тогава и какви емоции се събуждат у вас сега. След като разровите багажа си и внимателно разгледате съдържанието, приберете в куфара само онова, от което имате нужда.
Сортиране
След като се запознаете с багажа си и го сортирате, ще бъде много по-лесно да откриете този отговор или действие към детето си, което бихте искали. Но чакайте, пътят не е толкова кратък!
Търпение
Ще има моменти, в които ще идва страхът, че ако си признаете, че раздразнението към детето ви надделява, гневът ще се засили или чувствата ви ще станат още по-реални. А всъщност, ако изкажем неудобните си чувства с истинските им имена и открием различна история за тях – такава, в която не държим децата си отговорни и не ги осъждаме, това ще ни помогне да приемем, че децата ни са само провокатори, но не и виновници. Успеете ли да го направите, вероятността да избухвате за сметка на децата, ще намалее.
Приемане
Колкото и да ни се иска да има пряк път и мигновен резултат, в природата не е така. Олекотявайки багажа, избирайки съзнателно какво искате и какво не искате да проявите, тръгвайки по пътя на будното родителство…това е само началото. От тук нататък почва същинската работа. Идва приемането и смирението. Но те могат да дойдат само след „продухване на комините“. И колкото повече шлака има по тях, толкова по-тежко ще бъде продухването и толкова повече сила ще трябва, за да издържите. И някъде там идват проблясъците. Някъде там ще усетите свежия полъх на свободата, на правото си на личен избор, отърсен от несъзнавани модели.
Работата е много и е тежка. И тя не се случва в безвремие. Децата ще растат. Животът ви ще се променя. Ще идват нови предизвикателства. Но вие вече ще сте направи промяната. Вие вече сте започнали пробуждането.
Поздравления и на добър път! Най-доброто предстои!